Осиковска Лакавица
Цяло лято се гласим
Лакавица
да посетим.
И
ето в тоз неделен ден
се
даваме на селото във плен.
А,
милата ни баба, сякаш е още навред.
Посрещаше ни с радост, с разперени ръце
и тичахме към нея с подскачащо сърце
Свободни бяхме тука,без
грижи, само със игри.
през слънчевите дни
Крава, теленце, прасенце и овцe пилета, кокошки и какво ли не…
Спомените
детски от сухото сено,
пчелички
и мравки навред,
пеперуди
и светулки, трева до колене,
няма
такова звездно небе!
Няма
място на света
и
да е толкоз мило да си тук,
на
среща с времето напук.
Цецка
на Стоян
от Коцовите
Няма коментари:
Публикуване на коментар